Вече съм голям мъж,
 и като такъв, от мен се очаква да правя сериозни неща. Големи неща не мога да правя защото съм обикновен човек. Големите неща ги правят големите хора. Тези които са гости сутрин на Николай Бареков или тези за които пишат на последната страница на в. Труд. И понеже мога да правя са-
мо обикновенни неща, реших да направя нещо добро. Направих пред входа пейка. Носталгично някак си провокиран може би от детските си спомени, понеже хванах за пръв път ръката на момиче именно на такава квартална пейка . Стана хубава пейка. Правих я с любов. 
 Пропуснах да ви кажа, че живея на първия етаж и пейката е до балкона ми
точно под прозореца на трапезарията./ знаете как е с околоблоковото про-
странство/ Просто нямаше къде другаде да я направя. Пък и когато човек е тръгнал да прави добри дела много не се замисля. То май и с лошите е така ама това е друга тема. Че така стана много хубава пейка. Такава една уютна
за четири-пет човека. Седнах на пейката, удобно,  запалих цигара  и разбрах  че бях сторил добро.
 Прибрах се доволен. И като че ли салатата ми беше по-вкусна от друг път, а пък ракийката ммм.. елексир. Или си внушавах.....
 Настана нощ, после ден а моята пейка заживя свой собствен живот. 
 Сутрин ама много рано сутрин, пейката ми отморяваше краката на студентите от пети вход, крака танцували до преди малко или просто присъствали в кварталната дискотека. Краката почиваха а устните не. Говореха малко по-силно от нормалното, но беше разбираемо в предвид децибелите койте все още оттекваха в ушите им.
 Следващи са учениците. Заете ли има руски обичай- Да поседнам преди тръгване- събират се тук и потеглят за училище . Проблема е че се събират
седем- осем а пейката е само за четирима и настава едно боричкане....
 После идва ред на трима бакш... пардон, и в нашия блок има работещи  лю-
де които ползват таксиметрови услуги. Трима, в униформи, нали се сещате, потник и шорти. С пластмасовите чаши от кафето зад ъгала. Какви истории
боже какви истории. Особенно дребния с червения потник. 
 И идваше ред на  бабите. Рич и Стефани и...... Как можеш да станеш сутрин в 
зори за да гледаш нещо по телевизора което си гледал и снощи. " Дързост и красота " Черешката на мелбата. Как може да си толкова пристрастен към
филм на който със сигурност няма да видиш края. БНТ бъдете милостиви
та те са нашите майки и баби! Спрете това нещо, ако трябва върнете "семена в браздите" или дайте това време на Хачо Бояджиев, той ще се справи.
 И така до обяд. Виж следобедите са малко по различни. Тогава моята пейка приютява децата на квартала. Не знам как е в другите квартали, но в нашия май се наблюдава демографски взрив. Аз много обичам децата. Моите вече
поизраснаха и се готвят да отлетят. Че обичам аз децата, но в комбинация
с нервни майки и напътстващи ги мърморещи баби ставя някък шумно.
 Особено  бабата на Велизар. Леле какъв глас. " Велииизареее.. остави топката на детето!", " Велиизареее... недей, че ей сега ще дойда!", "Велиизареее... ще те кажа на майка ти!"
 А.. да не си кривя душата ама като дойде майката на Велизар и нещата поутихват. Повечето бащи излизат да пушат. Пушат и то нервно. И студентката от втория етаж излиза на балкона с тънка цигара. И тя пуши нервно. А май-
ката на Велизар какво да ви кажа... Абе мисля, че ако Брат Пит ни беше съсед щеше да зареже Анджелина. Като я видя и разбирам, че пейката е 
добро дело.
 И така. До залез слънце. Тогава идват учениците ама от по-горните класове. 
Те не шумят. Пушат си кротко и едни такива усмихнати. Явно цигарите им 
са някъкви вносни, странно миришат.
 Късно вечерта моята пейка опустава. За кратко разбира се, докато затворят 
кафето зад ъгала. Често   посядат да си продължат разговора. Знаете как е
не може за важни неща и да останеш неразбран. Уважават ли се хората дрябва да изяснят нещата докрай.
 Обичам си пейката. Правих я с любов. От време на време си мисля за Франкенщайн, ама нали вече съм голям мъж, бързо ми минава.
 Проблема ми е че нямам климатик. Като се замогна зазидвам прозореца 
и слагам климатик. Просто като халва нали-режеш и ядеш...ама дотогава?
 Може и да я махна а....? Или да я оставя.... заради майката на Вилизар, заради момчето с червения потник  заради това че не мога да правя големи неща? Да я оставя? Може и ти да поседнеш на нея или синът ти на нея за пръв път да хване момиче за ръка.     

Тази история малко ми напомня на един разказ на Йордан Йовков. Казва се "Песента на колелетата".

naprawo te syjalqvam. ama nali znae6: niama nenakazana dobrina (mai pogovorkata zvu4e6e ina4e, ama aide)

Тази история е като в оня виц.
Срещнали се Иванчо и Мариика.
- Иванчо, кажи някой нов виц!
- Марийке, Марийке, няма вицове в България всичко е истина.

Дано има повече хора като теб.

Моля те, остви пейкта, пред нашия вход няма пейка...има само наспирали скъпи коли...пази поне тази пейка...

Проблема не е в скъпите коли."Дай боже всекиму, скъпа кола".Проблема не е и в моятя пейка. Проблема е че в тази държава трябва да има място за всичко. И за хората които желаят да правят добро, за скъпите коли, за децата , за майката на Велизар, за теб и мен и за хиляди големи и съвсем травиални неща. И понеже нещата са много наистина, трябва да има някъкъв ред. А реда го има. Просто трябва да се спазва. Как мислиш..?

Мисля че като си решил да правиш добро-ред няма!!! Или го правиш или не...в крайна сметки всичко друго е без значение...
а що се отнася до скъпите коли...предпочитам пейка пред тях...

Мисля че като си решил да правиш добро-ред няма!!! Или го правиш или не...в крайна сметки всичко друго е без значение...
а що се отнася до скъпите коли...предпочитам пейка пред тях...

а и все пак...по-хубаво е синът ти да хване момиче за ръка за първи път на пейката пред блока, отколкото във мерцедеса на русата си приятелка:) нали?

Ейй това е супер.. аз много съжелявах като малка(не, че сега съм много голяма, но все пак:)), че бабите защото им шумяли много по-големите тогава махнаха пейките пред блока...
Освен доброто дело, браво и за добре пресъздадения разказ :))
Поздрави ;)

днес пейка, утре дръвче...и ето ти утопия

знаех си, че ще ме разберете. Излизам преди малко да разходя кучето. Кокер американски...много харесва пейката. Поседнах, замислих се ако знаете
какво място има за градинка :)))

леглото го преместих, но хладилника остана там.:))))

живея на първия етаж. Пред терасите ни има красива градинка. Общинарите до едно време косяха тревата, но съседите засяха няколко дръвчета, с което им дадоха да разберат, че сме поели шефството.Сега си я косим сами:)
По едно време ме беше налегнал мерака да направя пейка, но си предствих сценария - подобен на сладкодумното ти описание, и благоразумието ми надделя над идеализма:))
Вместо това засадих и аз един див кестен, една албиция /декоративно дърво с много красиви феерични цветове/ и няколко рози. Догодина ги чакам да цъфнат за пръв път. Може пък сина на комшиите да откъсне първия цвят, за да го подари на някое момиче:)
Знам ли. . .