Много обичам да ходя за риба. Има особена магия в това да станеш
сутрин рано, ама толкова рано, че чак бездомното куче пред входа да те погледне учудено. Ама толкова учудено, че чак се замислям дали е необхо-
димо да ставам толкова рано. Ама ставам, защото той рибарлъка си има
свойте тънкости. Също кото секса. Учиш се бавно и с времето ставаш все 
по-добър. За риболов се става рано, защото ако искаш да хванеш риба
трябва да си застанал на хубаво място. А хубавите места бързо се заемат, както и хубавите жени. 
 После трябва да хвърлиш подхранка. То и при жената е така, подаръци едно-друго. Значи колкото по-голяма риба искаш да хванеш, толкова по-
скъпа и повече като количество трябва да е подхранката. Същото е и при
жената, марков парфюм, телефон от последните серии или обувки ръчна
изработка вършат хубава работа, ама ако си готов да заложиш Ламборгини,
май нещата се променят а....?
 След това, трябва да имаш примамка. Различните риби кълват на различни примамки. И са доста претенциозни. Някои харесват жито, ама да е варено.
 Други царевица, ама да е млечна. Трети червей, ама да е бял. А хищ-
ниците? Те пък са още по-претенциозни. Кой рибка, кой попово прасе а има и такива които искат цяло врабче. Претенциозна работа. Ами жените не са
ли същата работа. Преди някоя друга година с една позната въвяхме три 
километра пеша в два след полунощ. И знаете ли защо..? Не и хареса такси-
то, в жигула не можела да се вози...!?....................   
  Ами това е. Подготвяш се, слагаш примамка и чакаш. То и в чакането има чалъм. При рибите трябва да чакаш тихо и терпеливо, докато при жените не 
е задължително да е винаги така. При вторите примерно ако чакаш в спор-
тен кабриолет серия "AMJ", даже е за предпочетане да е по-шумно. Почти няма значение от вида на музиката.
   И чакаш..., при рибите ако подхранката подмами, и се завъртят две-три или дай боже повече е много добре, шансовите ти се увеличават да хванеш нещо, докато при жените практиката показва различни резултати. 
   И да хванеш и да не хванеш, важна е тръпката на чакането, на процеса на 
кълване, на  самата игра. После консумацията е ясна. Някой път е много вкусно, друг път оставаш разочарован абе рутинна работа. А.. щях да пропусна най важното. После да се похвалиш. :)))))                   

в Бистрото съм. Донесли му пресен карагьоз.

за почти всичко. Нещо друго ме мъчи - много често ние сме рибата.

ще клъвне жената, ако преминеш в атака :)

има големи женкари,които не са рибари и обратното.А най-големите хич не се хвалят,просто си го правят.

и няма да кажеш на най-големия си авер поне?