Много голямо удоволствие започна да ми доставя да контактувам със служители на монополисти. Всъщност, личният ми лекар ли ще ме прегледа, да провери дали не съм станал мазохист? Голям кеф ви казвам,

граничещ с оргаэъм на свинкя, който междувпрочем някой от пишещите тук братя беше казал, че продължава 20 минути. Долу горе толкова бе дълготрайно и моето удоволствие в БТК.

  Варна. Магазин Кауфланд. Офиса на БТК.

    - Добро утро, млада госпожице! - аз с най-пленителната си усмивка.

    -Добро утро, господине !– с усмивка пленително създание с прическа и грим, които са и отнели най-малко три часа.

 - Съвсем накратко да Ви запозная с проблема. Ваш клиент съм и съм абонат на два телефонни номера като физическо лице. Тел. 555-5.. и тел. 555-5.. . Значи за този първия телефон трябва да напишем една молба, че физическото лице Румен Атанасов го преотстъпва на фирма  ххх...... ООД,

в която Румен Атанасов е съдружник.

   -Изчакайте за момент, моля! – любезно се усмихна милата.

Но,  ето...  тази усмивка, този изкуствено любезен глас, това изражение...

    Боже, Господи ! Прости ми, че споменавам името Ти ! Бих дал по десет лева на усмивка, за да се повторят тези кратки мигове, когато служителите на монополистите изпадат в затруднение.

   -Абе, ти правила ли си такова нещо? – надавам аз ухо към разговора на госпожицата- Аха... еми добре. Аре, чао! Съжелявам господине, ама ще трябва да изчакате колежката.

   - Съжалявам  госпожице, ама ще трябва да тръгвам. Тя, колежката ще се забави може би?  Довиждане!

   - Амии... малко.Довиждане !

    Чух. Чух въздишката на облекчение и ахааа да се върна и да започна да задавам въпроси, ама се смилих над девойчето. Симпатично беше. А какви въпроси ли? Ами...примерно защо трябва да чакаме колежката? Защо, такава голяма компания не обучава служителите си? Колко време ще чакаме колежката. Безплатна ли е услугата? Ами щом е безплатна, защо не я направят платена, ама да не се налага да чакаме колежката?  И т.н и т.н.

     Не това не е историята. Не бързайте. Това беше интродукцията.

След няколко дни… БТК... Варна... Централен офис.

- Добър ден! – аз, със заучената, с онази  усмивка.

- Добър да е ! – служителка на около 30-33 години

- Ами трябва да направим следното...-описвам аз какво трябва да се направи.

- Няма проблем. – служителката с усмивка и с уверен глас

Преглътнах въздишката си този път аз. Случих  на компетентен служител и ще стане за няколко минути. Няма да викаме колежката. Погледнах дискретно часа и с облекчение напипах в джоба листчето със задачи за деня.  

-         Дайте ми актуално състояние на фирмата, съдебно решение за регистрация и ... -издекламира си урока тя

-         Заповядайте!

-         Ще ги копирам и веднага се връщам.

Звъни ми мобилният телефон. Излизам във фоайето. Минута разговор. Връщам се в залата. Служителката пише нещо на компютъра, а до нея младеж на около 25 години, отворил дебел тефтер. Чете стъпка по стъпка какво трябва да се направи и тя си пише. А времето си лети, а аз стискам листчето със задачите в джоба.

Пак звъни мобилният ми телефон. Този път разговарях около две минути. Връщам се и какво да видя. Станали са трима. Зад тях стои друга служителка. Наистина компетентна. Разбира момичето и това си е.

-         Няма да стане така – им казва тя – Трябва да направите това и това, а после то това ще си стане само.

-         Ама нали това ...?

-         Абе, просто го направи !

И нещата се движат по тоя начин. БТК обучава служителите си за сметка на моето  време. Звъни ми пак телефона. Пак излизам. Кратък разговор. Връщам се и не мога да повярвам на очите си. Служителката от третото бюро и тя е застанала до тримата. Четиримата работят за мен. Каква чест. Всъщност бяха пет. На съседното бюро колежката им през няколко секунди надничаше към монитора ни.

 Звъни ми пак телефона. Не съм суеверен, но подскочих като че ме удари ток. Огледах залата. Само една служителка в дъното работеше с останалите клиенти. Останалите бяха при мен. Може ли да ги привличам с моя телефон, си помислих за частици от секундата. Абе, знаете как работи човешкият мозък понякога. Не съм суеверен, ама си изключих телефона за всеки случай. То и кой ли толкова спешно ще ме търси, че да не може да изчака няколко минути? Жена ми беше до мен. Пропуснах да ви кажа. И тя беше там. И тя чака. И тя се забавлява. Двадесет и пет минути.

 

 

 

 

когато отиваш при монополист си носи маса,стол и кафе.Защото май голямо чакане пада.Но поне са били любезни ако не друго.

за преместване на моя тел.пост от 3-ти етаж на 5-ти в една и съша сграда
събират такса 24 лв без ддс .Телефона ми е служебен и го ползвам от 15 г,за което съм заплатила само такси около 2000 лв по счетоводна справка.Попитах на основание на какво за 5 м кабел ми искат 24 лв не получих отговор.Отказах се от телефона и услугите на бтк.Вече 2 м съм без тях с 2 мобилни,имейл ел.поща и не пострада бизне са ми кой знае колко.При това от 1.4.2007 такса за служебен тел/само месечна такса/ е 21.6 лв.Те за тия пари и по един стриптийз трябва да ми правят месечно.Айде къш и това е....

@Jokera
Описваш как изглеждат служителите на БТК във Варна. Да те успокоя, че в София не са с нищо по-добри. Дори и в отдела за обслужване на корпоративни клиенти. За една година ни смениха трима акаунти, като всеки имаше свое мнение по въпросите какви услуги са възможни и какви - не. Когато ми писваше, виках и супервайзора им, но и той не винаги успяваше да постигне повече от тях, само след някой ден ни сменяше акаунта. Смешка голяма. Ако не беше всъщност една много тъжна смешка, от която страда бизнеса на всеки, който се занимава с тези изроди!

по-скоро за липса на професионализъм, която се среща навсякъде - например в клон на ПИБ, две служителки безуспешно търсиха кабела на терминала, защото "устройството не работело", докато не им забелязахме, че има антена все пак. "Ах, защо не казахте по-рано?" - с усмивка ни запита нашето момиче, след като оповести доволно, че устройството е проработило. "Не разбрахме точно какъв кабел търсите!" Откъде можехме да предполатаме, че вероятно друг път не са ползвали терминала!

какво общо имаше оргазма :))))
Поздрави...

има предвид че монополиста изпитва оргазъм като те тормози по този начин

това са реалностите....Не повече компетентни са и служителите в банките, а в този сектор конкуренцията е силна...Имах такъв случай- при опит да подам заявление да издаване на лична кредитна карта ми поискаха ...Булстат номер. Поздрави,

и е адски забавно наистина сега когато съм от другата страна.А още по-забавно е като се сетиш, че минават през три интервюта за общо 3 месеца, през които отсяват огромния наплив от желаещи да работят при тях предполагам плюс обучение от 1 месец за обикновени служители и 2 месеца за мениджъри-май толкова беше като време. Нека заедно се забавляваме.