Направих го. Приятелите ми ме мислят  луд. Напуснах  работа. Работех в престижна голяма фирма. Бях от така наречените средностатистически граждани. И бам... Чао!

 И страшното е, че като се разровя в спомените си, в душата си не чувствам нищо. Абсолютно нищо. Пет години...и нищо.

Няма носталгия, няма истински приятелства. Няма спомени за незабравими мигове.

 Само всекидневния стрес,че заплатата ти е долу горе прилична и трябва да даваш много от теб за да я запазиш.

Че така. Записвам се аз в бюрото по труда като безработен. Бях против но съпружеското тяло настоя.

„Малко ли данъци си платил? – казва - Един, два месеца може да са,но вземи си парите. Полагат ти се. Това са си твои пари. През лятото процедурата по регистрацията е по лесна. Сезонните работници вече са започнали работа. Няма опашки в Бюрото по труда.”

С две думи убеди ме.

И дойде заветния миг! И ...о чудо! Деветдесет лева. Толкова ми се полага като безработен. В продължение на пет години съм плащал средно по 250 лева данъци  и 90 лева. Пет години по 250 лева на месец правят около 15 000лв.

Четири месеца по 90 лева са точно 360 лева.

Пътувам през селата северно от гр. Нови пазар. Гледам хора подпрени на метли и лопати. Хора имитиращи някъква работа. Хора пиещи бира, лежащи под сенките, чоплещи нещо по тротоарите или премитайки буклуци от едната канавка до другата и обратно, спомних си за моите 90 лева и ми стана някък обидно. Пет години са им плащали с пари от моите данъци. Да от тези 15 000лева. И са ги лекували с тези пари. И купуваха кифли на децата им. И ги водеха на училище с автобус през три села за да се ограмотят и да се интегрират в обществото ни. С тези пари всеки ден  личния ми лекар обслужва пациенти от с. Каменар на които на всичко отгоре плащам и тока и водата. Много обидно ми стана. Ама знам, че ще ми мине. Така е то. И лудите сме на привършване. 

 

 

 

 

 

 

 

Гъбав съм от мангизи.

а умният да се примирява с мързела на другите:))
Абсурдистанът ни е Respublica на лентяите,
но когато натегнеш собствените си обороти,
за да уравновесиш тази лудост...
сам изпадаш от каруцата на Господ:))

Разбирам как се чувстваш... и по този път съм минавала.
Наистина накрая ти минава... И се чудиш кой всъщност е лудият:))

Лек и безразмислен ден!

...ти си печелившия от цялата работа!!!
Сещаш ли се ? 5 години си работил и си бил малко ,извинявай ,като "кон с кепенци"!....А сега ,изведнъж ,прогледна и видя как изглежда живота от друга гледна точка.
Обогатен си .
След тоя ракурс,ще започнеш друга добра работа ,но ще знаеш още една истина!
"Всяко зло -за добро".
Умна е твоята половинка и това хич не е дребнаво--дори и мизерно ,но щом ти се полага ,вземи го и ,ако щеш ,ти сам го раздай ,но изборът ще бъде твой,нали!?

К'во им се притесняваш: те са намерили на хляба мекото и на баницата лекото:))

Виж, ти си за ожалване:)
Коси си ти с косичката, пък щурчо да видим какво ще яде на есен:))

Не е смешно. Но всъщност можем да отговаряме само за себе си. Оказва се, че както казват англичаните, You're so great as individuals, why, then, as a whole, as a nation, you're such a shit...

No comment:(

И те имитират работа, защото им плащат малко. Кой те е карал да напускаш работа, че сега недоволстваш. Виновни са тези, които измислят законите, не обикновените хорица...

Няма справедливост в нашата държава! Няма!!!

Обидно е! Но първо- не знаем как да продаваме труда си, а и прекалено търпим като народ да ни тъпчат...А какво мислиш за пенсионерите, които получават мизерни пари срещу къртовски труд през най-хубавите години от живота си?!

Сутринта ми попадна един стар вестник, някакъв италианец се удивляваше как така у нас 24% от трудоспособното население са държавни служители, световен рекорд било
Нарочно пиша анонимно, по разбираеми причини :-), значи аз има собственно бизнесче и не издавам документи и не плащам данаци и си мислех че съм голям гявол. Да ама не, всъщноат данъците ми ги плащат моите клиенти, поне ми спестяват разправий, най якото все пак е, че се водя безработен и нямам вземане даване с противната и разбойническа социална служба. Може и да е някаква психоза но като мина по "Стамболийски" в София покрай "НОИ" и ме избива на агресивност.

и въобще не са луди, а свободни хора, въпреки материалните неудобства. Малко време и нова лудост. Защо не?
Поздрави!!!