Привечер. Град.  Европейски град.  Вторият или третият по големина в България. Съвсем нормален град. Вали. Дъжд. Съвсем нормален дъжд.
 Дъжд, който винаги си е валял в моя град.                   Дори и преди Нова година. 
 В моя град рядко вали сняг.     Казват, че е виновно морето.           Не вали като
"из ведро". Синоптиците биха го определили като4-5 литра на квадратен метър.
Вървя  по  тротоара  и  прекрачвам   един  квадратен   метър за   две     крачки. Преминаващите    коли    хвърлят    кални    водопади      върху           тротоарите.
Не   преминавам    на    отсрещната  страна, защото  и  там  е същото.     Колите 
 се движат и в двете посоки. Не приминавам на съседната   успоредна  улица в дясно. Там покрай контейнерите за смет има голяма глутница  бездомни кучета. Отдавна не минавам оттам. Лявата успоредна улица ли? Не  минавам и от там. Там  малко   по-напред   е   онова "кафе", където  се  събират  наркоманите  на квартала. Калните   водопади   ме   заливат   от  време   на  време. Шахтите  са  запушени. Калната река влачи окапалите листа от кестените. Влачи и найлонови торбички. Влачи и пласмасова бутилка.  Аз  знам  къде  отива  калната река. Ще 
се        оттече        в      морето.     А   ако   го    няма      него?      Морето.     Колко много     приказки    се     изприказваха   съвсем    скоро. Колко  много обещания. 
Чувствам   се   лично   обиден.  Вали   ли,   или      някой    плюе     върху        мен? 
 Добре, че  вали дъжд. Знаете  ли   какво  се  случва  в  моя град, когато завали силен сняг? 
  Как е когато вали в Твоя град?