За кой ли път...?
Разлика между цената на етикета върху продукта и цената на касовия бон с който плащам. 2,57 или 3.07?

етикет върху стоката

 
касов бон

Неволна грешка ли...? Може би, пропуск на служител...? Мениджърска грешка...? Или фирмена политика...? Не знам и сигурно никога няма да науча. Зная само, че има неща „който се виждат и неща които не се виждат“.
Върху темата има велик сборник с есета написан от Фредерик Бастиa преди повече от 160 години. Труд който винаги ще бъде актуален. ). Зная и също така, че ако си траем, хаосът ще става по-голям и все по-голям.
Просто втория закон на термодинамиката си действа, без значение дали ни харесва на нас или не ни харесва. 

В случая с мен се вижда че има разлика от 50 стотинки. Това е което се вижда. Дребна работа ще каже някой.
Не се вижда обаче, че ако е фирмена политика, следва да си зададем няколко много важни въпроса.

Колко магазина имат веригата в страната?

С колко стоки се случва това?

Инцидентно или регулярно?

Колко приходи придобиват по този начин?

Лоялно ли е спрямо другите търговци, да обявяваш нещо с 25/30 % по-ниска цена с цел привличане на клиенти и да мамиш както клиентите така и конкуренцията?

Знаят ли органите? (институциите делегирани с права от държавата и получаващи възнаграждения от нашите данъци за да контролират за тези „грешки“)

Какви мерки вземат тези органи?

Колко са случаите тези органи вместо да контролират, освен заплатите от нашите данъци, да излизат от проверяваните обекти с „подарък“?

Знаят ли служителите от тези обекти за такива „подаръци“?

Защо си мълчат?

Въпроси... въпроси... въпроси!

Още от малък интуитивно усещах, че каквото и да се случва между хората, накрая някой винаги е на далавера, а някой друг е прееб

прецакан.

В последствие разбрах, че не съм открил топлата вода и съществуват латински поговорки и мъдрости които говорят за това много преди мене;

„Cui bono?“ „В полза на кого?“

„Cui prodest?“ Кой ще има изгода?“

Употребени са от Цицерон , но са на (Л. Касий Лонгин Равила). 

Извинявам се на работничките на касите за причиненото неудобство. Не си мислете, че не видях в очите ви умората и съжалението за това, че трябва да имате усложнения заради някой друг. Извинения!

Гадното и тъжното в цялата история е факта, че за такъв проблем може би има търговски обекти по света където биха дали стоката безплатно, някъде може би не безплатно, но с извинения и с дребен подарък (примерно дъвка).

А тук управителя или който и да е там, не излезе дори да каже „извиняваме се!“, а съм сигурен, че научи за инцидента.

„Canes latrant, caravanna attamen it!“

„Sub sole nihil novi est "