Тълкуване според Кристин Димитрова
Колода на Кристин Димитрова
Изтеглена: В нормално положение.



 

Нумерологично, Страшният съд е третата поява на двойка в Таро. (Всъщност в очите на християните той е неизменно свързан с Второто пришествие.) Жрицата или първата карта с цифра 2, беше отражението на активната воля на единицата в тъмните води на интуицията. Творецът разцепваше своето единство, за да създаде противоположностите: мъж-жена, дух-материя, слънце-луна, небе-земя, огън-вода. Втория носител на цифра 2, Силата противопоставяше двете равновесни единици в 11, или полюсите на човешкото и животинското, за да удържи победа в полза на добродетелта. Страшният съд отново вещае конфликт на раздвоението – между тяло и дух, тление и вечност, - н0 като трети по ред той носи окончателното му разрешаване.

На картата виждаме три фигури, които се събуждат от смъртния си сън. Те са призовани от архангелската тръба да се вдигнат за нов живот и в позите им личи възхита и изумление. Гробницата в предния план на картата, която по принцип би трябвало да напомня за телесна смърт, сега е отворена и при това зелена – цветът на възраждащата се природа. Полу-изправените хора са оцветени с телесен цвят, което означава, че са запазили човешката си същност, но това е всичко: те са без дрехи и каквито и да било атрибути на суетата, ранга, обществения престиж. Нищо от предишния им живот не е устояло на разложението в гроба освен безсмъртното им родство с Бога.

Голотата всъщност идва от Слънцето. В сънищата психоаналитиците я тълкуват като стремеж към истината, безкомпромисна искреност, откровеност. Тъй като човек идва гол на света, събличането всъщност завръщане към целостта на началото, към времето, когато не е имало какво и защо да се крие. Един от ритуалите на масонското посвещение се нарича „събличане на металите“. Кандидатът е подканен да свали от себе си всички пръстени, часовници, верижки, копчета за ръкавели и монети, за да покаже, че е обърнал гръб на досегашните си ценности. Според легендата вавилонската богиня Ищар трябвало на седем пъти да сваля от накитите си, за да преодолее седемте препятствия по пътя към царството на мъртвите. Накрая се появила пред сестра си, господарката на подземното царство, чисто гола. Или пречистена поради голотата си. Ако се върнем назад в картите, ще видим, че събличането става още в Луната.

Тя стапя значението на всички вещи, защото те не носят сигурност в несигурния свят.

Косата на архангела е жълта, докато тази на възкръсващите е синя. Оттук става ясно, че архангелът е вестител на висшия разум, а хората под него могат да чуят тръбата само с интуицията си. След поучителното слизане до най-низшите слоеве на мирозданието, носителите на божията искра са призовани да се върнат при Създателя си и да заживеят с нови разбирания за живот и смърт. Двадесетата карта не означава просто съживяване, обратно на Смъртта. Тя е алхимичната трансмутация, просветлението, възкресението на ново ниво. Очите са широко отворени, този път наистина. След чутата тръба, след видяната светлина, нокой повече не може да бъде същият.

Предходният аркан, Слънцето, беше кътче на щастието, където човек остава грижите си. В него обаче не откриваме катарзис, така както в постигнатото злато не можем да съзрем усилията на алхимичната сублимация. Страшният съд показва истинската драма на обновлението. То е пряко свързано със Смъртта, като превъзмогването на властта ѝ не е задължително. Не е сигурно, че човек мечтае за новия си вид. Не е сигурно, че желае да се раздели с познатите си грижи. Не е сигурно, че не се е отклонил по пътя си. Пък и възкресението става единствено с Божия милост.

Древните египтяни вярвали, че след смъртта си човек се среща с четиридесет и двама съдници, разпределени по 21 от двете страни на Съдебната зала. Всеки от тях имал специално име, направлявал една от 42-те области на Египет и имал правото да се произнася по определен вид престъпление. Изправен пред отвъдните си съдебни заседатели, покойният трябвало да отговори отрицателно на всеки от 42-та въпроса съобразно делата си приживе. Не четиридесет и двамата обаче осъждали разпитвания, а той сам го правел, защото съдът всъщност се провеждал в сърцето му. А то после трябвало да бъде претеглено на везните срещу перото на Маат(истината, закона, справедливостта) и да не излезе нито по-леко, нито по-тежко. Неиздържалите изпитанието падали в устата на чудовището Аммит. Интересното в случая е, че дори Озирис не съдел, а участвал единствено като свидетел на равносметката.

Архангел Гавраил, вестителят, зове бившите мъртъвци с тръба, така както някога е свиквал сбор или войските са били изпращани в атака.

Тръбата е сигнал за действие, отправен от по-висшестоящия. Червените ръкави на вестителя също призовават към нова активност. Сините облаци скриват небесните пътища и подсказват, че ставащото горе е достъпно само за интуицията.

Страшният съд показва самия процес на посвещаването, когато човек е преминал през най-страшните за природните му инстинкти изпитания и вече навлиза в нова осъзнатост. Често пъти в живота това се ознаменува от някаква церемони, която има за цел да отклони психичната енергия от установените навици и да я вкара в непривична активност. Такива са не само мистичните ритуали, но и в по-обичаен план посрещанията на първокурсниците, войнишката клетва, женитбата. Важното е, че след това има ясна, видима промяна. Според Юнг, когато една психологическа нагласа изчерпи полезността си, тя започва да гние и да трови целия организъм. Тогава изцелението може да дойде единствено от инициация, която ще постави индивида пред качествено нови перспективи.

В житейски план Страшният съд може да се сравни само с пробуждане от предишния живот. Това което ви е засягало, може изведнъж да се окаже, че не ви засяга. Това което ви се е струвало особено важно, може внезапно да бъде издухано от вятъра като купчина ненужни парцали. Метаморфозата не означава, че не можете вече да се познаете, а че най-сетне ще разберете какъв сте наистина. Срещата с Бога е среща с истинската същност.

Картата вещае празненство на духа, завръщане към изначалните стойности, радост, непомрачена от от егоистични съображения. Освобождаване от последните сковаващи предразсъдъци, които не принадлежат на духа ви. Разгръщане на спящите досега таланти. В това тържество при завръщането към оня, който ви е изпратил на път, няма да сте сами. Ще разпознавате стари приятели, с които житейските грижи са ви разделили, и ще се прегръщате с радост. В Страшният съд има оргиастичен, екстаз, който трябва да се разбира не само в дионисиевия смисъл на думата, но и в психоаналитичен план, като щастие от сливане с единомишленици. Страшният съд дава перспектива на действието, защото вече знаете какво искате и виждате къде отивате.

Ще намерите отново себе си и този път ще се заобичате.

Тълкуване при гадаене:

Просветление, възраждане, равносметка и събуждане за нов живот.

Посвещение. Дълъг път напред. Прилив на жизнени сили. Вдъхновение, откликване на Божия повик. Изясняване. Завръщане към корените. Среща със стари приятели. Сдобряване и ново щастие. Дионисиев възторг от от единството. Митинг, справедлив бунт, революция. Излизане от анонимност; влизане във фокуса на общественото внимание; публичност.

Успешно приключване на съдебно дело; на период на тежък труд.

Излизане от затвора. Оздравяване. Нищо не може да ви попречи да следвате мисията на живота си.

Тълкуване при обърната карта:

Погледът не вижда перспектива. Проспани възможности, липса на инициативност. Сляп сте за истината. Излишна шумотевица около безстойностни продукти. Предстоят още усилия до признанието.

https://www.facebook.com/Таро-78-тайни-207285193323317/