2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Според Хайо Банцхаф
Човек с изразена стихия Вода.
Знаци на Зодиака: Рак, Скорпион, Риби.
Стихия: Вода
Английски названия: Cup
В нормалните колоди карти за игра: Купи.
Други наименования: Сърца.
Чувства, интуиция, топлота, готовност да помогнеш, фантазия, любов, секс, бракосъчетание, деца, партньорски отношения.
Стихия: Вода
Водата-това е стихия, свързваща всичко в едно, съхраняваща и предаваща всеки импулс, непознаваща предпочитани или забранителни направления, затова непомагаща на този който търси път. Водата може да увлича и хипнотизира със своята дълбочина, да плаши или да отнася най-здравите диги, когато проявява своята ужасна разрушителна сила. Водата като стихия най-силно реагира на Луната.
Отнесена към човека, тя означава свят на чувствата, емоциите, надеждите, желанията, сънищата и мечтите, тоест онези области на нашето „Аз“, което не подлежи на контрола на разума(въздуха), не познава граници (земята) и не се подчинява на волята(огъня).
Затова“Човекът вода“ често изглежда на околните като мечтател, фантазьор, вечно отстъпващ на всички и всеки път приемащ различна форма, защото няма своя.
Но всъщност той е артист, художник, който създава безсмъртни творби и внася романтика в обикновения ни живот, внимателен слушател, който умее да се вслушва както никой друг, да се вживее във вашата ситуация.
Оттук става ясно в какво се състои сенчестата страна на тази проникваща и сливаща се способност на стихията Вода: това е изключителна подвластност на въображението, на илюзиите, нежелание да има нищо общо с реалната действителност, старание - и умение!- така да деформира тази действителност, че тя да стане приемлива за него, уютна, земна. Това е хамелеонът, който не познава усещането за собствено Аз“, затова пък е готов да изиграе всяка роля, защото тя внася разнообразие в света на неговите усещания. Заради това има хора, чиято личност е изтъкана изключително от чужди съдби.
Такъв „човек на водата“ мисли с образи, емоции и често приема желаното за действително. От гледна точка на здравомислещия човек „човек на въздуха“ той не умее да действа логично, защото страничния наблюдател не е в състояние да следва развитието на редицата образи в съзнанието на „човека на вода“. От гледна точка на самия „човек вода“ мисълта му е напълно логична, само че това е интуитивна логика, която не познава и не признава никакви категорични изводи. Това е свят, в който като насън всичко е възможно. Той чувства или отгатва какво да прави, вместо да размишлява за него. Той съди за всичко не от гледна точка дали това е „истинско“ или „лъжливо“, а само дали то е „вероятно“ или „невероятно“ или в най-лошия случай „приятно“ ли е това лично за него или „неприятно“.
Ясно е, че такова нетрадиционно мислене често води към удивителни, в смисъл на необикновени плодотворни и неочаквани за обикновените хора резултати, защото „човек на водата“ не се придържа към никакви правила и не признава никакви закони. Затова смело стъпва на пътя, който отдавна и безвъзвратно е признат за гибелен от всички други изследователи.
В любовта „човекът на водата“ е романтик и „бебчо“. Той е готов да се отдаде на любимото същество, но страда и изпада в униние от най-малкото нещо, даже от струващата му се липса на внимание. При това е способен да съхранява усещането за любов и нежност към партньора даже на разстояние хиляди километри-дотогава, докато знае, че също го обичат.
Спомняйки си живота, който е изживял, „човекът на водата“ в края на годините се пита: „Какво успях да почувствам и успях ли да почувствам това което е трябвало?“
От всичко казано до тук не следва, че хората с изразена стихия вода са слаби хора. Не случайно един китайски учен през XI в. Е написал:
„От всички стихии мъдрецът трябва да избере за учител водата. Тя е податлива, но прегръща всичко. Вадата гаси огъня, а когато я заплашва опасност, тя се превръща в пара и си отива, за да се върне отново. Водата размива меката земя и заобикаля твърдата, намирайки обходен път покрай скалите. Водата смекчава времето, умиротворява вятъра. Водата отстъпва пред препятствията, но не е така слаба, както изглежда, тъй като няма власт на земята да и попречи да стигне до морето. Водата побеждава с податливостта си; тя никога не напада, но винаги спечелва решаващата победа“.
Джон Блофелд,
„Колелото на Живота“
В края на годината е време за равносметк...
Може по-лесно да отключите собствената с...