Парите
 - Наздраве, аз черпя - вдигна бутилката Васил към току що влезлия.
 Селската кръчма бе задимена и това беше единственото което създаваше някакъв уют. Присъстващите се надвикваха с телевизора
от който се изливаше поредния силиконов клип. Васил надигна изпоте- 
ната бирена бутилка, отпи с притворени очи и примляска. Беше му ня-
как уютно и топло на душата като след току що правен секс. Имаше 
пари. Много пари. Хиладата лева в джоба му бяха сума която той ни-
кога не бе имал...е като не броим Жан Виденовият период. Хиляда лева
а в къщи беше скрил още пет. Шест хиляди лева...и още нещо.
 Завъртя се неспокойно на стола. Огледа се. Имаше пари. Можеше
да почерпи в града в което и да е заведение, но тук му беше добре.
 Сред свойте. Всички бяха мургави като него. Всички говореха някъв техен си език в който се чуваха български, румънски, турски и разни други думи. Странен за страничния слушател, но език на който те се
разбираха чудесно. Чувстваше се добре. Премежи очи и си спомни
вчерашния ден. Бръкна в джоба си. Ако не бяха там щеше да помисли че е било сън. Вчера...не беше сън.
 Стана рано. Плисна две шепи вода на лицето си, погледна лицето си
поглади с ръка три-четири дневната си брада, после махна с ръка и тръгна. Щяха да го чакат. Носеше найлонова торбичка с малко хляб и вода. Селото още спеше.Зазоряваше се. Казаха, че ще го вземат пред кметството. Него братовчед му и още двама от другата махала. Петнадесет лева за деня. Не са много, а и работата беше тежка но в
къщи го чакаха жена му и трите им деца. Като  помисли за жена си и
се усмихна.      
  Зарево обагри в кърваво червено облаците на изток. Някъква птичка
с цяло гърло благославяше настъпващия ден. Тревата беше покрита с капчици роса.
 Разтовариха лопатите. " Обекта " както се изразяваха на техния си жаргон беше голяма горска поляна. Намираше се в тяхната мера но Васил не беше идвал до тук. Пък и да беше идвал, трева...
 Кой може да предположи,че преди две хиляди години тук е имало село.  
 Те бяха трима. Двама с металотърсачите и баша. Не им знаеше имената. Беше чувал от братовчед си, че на баша му викат Слона. 
 Мислеше си за петнадесетте лева. Щеше да има за бира. Усмихна се.
 Към десет часа слънцето започна да препича и ситни капчици пот избиха първо по челото, а после и по гърба му. Бяха изкопали около десеттина монети и един връх от стрела. От Слона чу, че са римски.
 Пи малко вода и продължи. Закука кукувица. Инстиктивно се потупа
по джобовете и се засмя, пак го закука без пари. Не че вярваше в поверия но...и тогава го видя. Беше малко гърненце. Като играчка.
 Беше голямо колкото чашките в който правеше кафе Цонка от магазина. 
 Огледа се крадешком. Май никой не го гледа. Реши да рискува, наведе се почисти натрупалата се кал по лопата взе го и го мушна в
джоба. Нищо. Продължи да копае. Сърцето му запрепуска лудо, а 
кръвта на мощни тласъци пулсираше в ушите му. Нищо. Задиша дълбоко. Ритъмът на работата го поуспокои. 
 След половин час отиде до горичката да се облекчи. Скри го и постави 
нишан, защото довечера щеше да е тъмно. Не искаше да рискува. От 
братовчед си беше чувал след работа се е случвало да ги събличат и
голи за да не скрият нещо. А ако скрият....Слона лично се занимавал .  Останалата част от деня мина като че ли 
се въртеше от часове на въртележката която поставяха на сбора на селото.   
 През ноща забрави за страха си от тъмното. Взе брадвата и прожектора
и тръгна сам. Счупи го още там. Седем монети. Жълти като паричките по
края на забрадката на майка му, но доста по големи.Сърцето пак запрепуска лудо. Почти не спа. Беше задрямал чак призори когато братовчед му дойде да го вика мислейки че е заспал. Каза му че не е добре. А и така си беше болеше го глава. 
 На обяд отиде до града. На председателя на кооперацията брат му имаше заложна къща. Васил беше вземал само една монета и беше измислил и историята: че от майката на жена му, за черни дни и така нататък. Предложи му 2000лв., но като видя че е раздвоен веднага вдигна на шест." Никой нямал да ти даде повече. "-вземай ги.
 -Наздраве-вдигна пак бутилката-Нарежи още мезе- обърна се Васил към кръчмаря.
" Шест хиляди лева. И монетите са еднакви. Хубав е живота"
 Огледа се. Приятели, музика, пиене... лято е. Дръпна пердето и погледна навън. Видяха се фарове. Пред кръчмата тъкмо спираха два черни джипа. Нещо го стегна за гърлото и стомаха му се разстрои.
 Слезе Слона с няколко здрави момчета.

Давай!