Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
18.11.2014 18:35 -
Сънищата и съновната програма
".....Например една от групите разработва начини за прогнозирате и управление на събитията. Вечe нещичко са постигнали, методиките им работят чудесно. Ето, погледни онази пейка... - Борис спря и кимна вляво от тях. - Искаш ли върху нея да кацне птичка? До десет секунди? Започвай да броиш! Хайде, не се стеснявай!
Той се усмихваше. На Максим му се стори, че има някаква уловка.
-Сериозно ли? - попита неуверено той.
-Абсолютно. Впрочем може да не броиш повече... -Борис отново посочи пейката.
Максим погледна към нея - и трепна.
Пред очите му от клоните на близкото дърво върху облегалката й кацна врабче. Поскача малко насам-натам, остана неподвижно за миг, сетне изпърха и отлетя.
Борис с любопитство погледна Максим:
- Как ти се стори?
- Интересно е - съгласи се той и двамата бавно продължиха напред. - Но може и да е просто съвпадение?
- Може. Но не е. Искаш ли още някакъв пример?
- Ако е възможно...
- Добре. До една минута при теб ще дойде човек и ще те попита колко е часът. Достатъчно убедително ли ще бъде?
- Може би... - Максим се замисли, като се опитваше да прецени вероятността за такова събитие. Да, нищо свръхестествено нямаше. Но пък за цялото време, откакто разговаряха, никой още не беше попитал колко е часът.
- Ето го, вече идва. Онова момче. - Борис посочи с леко кимане момчето, което ги приближаваше. Според Максим възможността именно това момче да ги попита за часа беше нищожна. Дори се усмихна: какво ли щеше да каже Борис, когато то ги отмине? Но то не ги отмина! Спря на няколко метра от тях, погледна часовника си и тихичко изруга - явно беше спрял.
-Извинете, бихте ли ми казали колко е часът? - обърна се момчето към Максим.
Борис стоеше безучастно, сякаш това въобще не го засягаше.
Максим мълчаливо показа циферблата - гърлото му беше пресъхнало и не можеше да издаде звук.
-Благодаря - момчето кимна и ги отмина, като в движение навиваше часовника си.
Борис хвърли поглед към Максим:
- Нещо да кажеш?
- Впечатлява - призна той. - Но как е възможно?
- Просто зная как е устроен този свят и какви закони го управляват. Това означава, че мога да манипулирам реалността. Именно това е знанието на хакерите на сънища.
Максим помълча няколко секунди, за да събере мислите си:
- Каза, че с това се занимава една от групите? Значи те са много?
- Зависи. Има няколко основни групи, в тях са онези, които започнаха движението на хакерите, така да се каже, бащите основатели - Борис се подсмихна. - Аз съм представител на една от тях. С всяка такава група са свързани няколко други, в които влизат хакери от второто поколение. Има и такива, които засега само се интересуват от нашата дейност, ориентират се в публикуваните ни разработки. Всички те са свързани с нас. В някои страни и градове има групи, които работят въз основа на същите идеи, но самостоятелно, без да сме свързани. Така че, общо погледнато, не сме кой знае колко много.
- Имам още един въпрос: за света на сънищата. Защо сте избрали именно него за своите изследвания? Дава ли той нещо в практичен план?
- Разбира се - отвърна Борис. Те бяха стигнали до края на алеята, обърнаха се и тръгнаха обратно. - Съновният свят позволява да се намерят ключовете към много от тайните на мирозданието. Обикновено хората гледат на сънищата като на нещо несъществено, в най-добрия случай се опитват да ги тълкуват. Влез в която и да е
книжарница и ще видиш, че е пълно с всякакви съновници. Хакерите подхождат другояче.
-Как?
-Да поседнем - Борис се отправи към близката пейка. Максим се приготви да слуша и съжали, че няма диктофон, но се утеши с мисълта, че паметта му никога не го подвеждаше.
- В началото - продължи Борис - се опитахме да установим какви закони действат в съновния свят. Това беше трудна, но увлекателна дейност. Оказа се, че в съня на човек винаги съществува забрана за осъзнаване.
Можеш ли да ми кажеш какво си сънувал снощи?
- Уж бях на лекции, после търсих в магазина резервни части за телевизори, после някой ме гонеше, но нищо повече не помня...
-Но знаеше ли, че спиш?
- Не - поклати глава той. - Сега разбрах какво намекваш: Кастанеда пише, че в съня си можеш да се осъзнаеш. Тоест да знаеш, че спиш.
- Точно така - съгласи се Борис. - Обикновено човек насън бива прехвърлян от сюжет на сюжет. В този смисъл прилича на сляпа марионетка. Кой обаче я управлява? Какво те ръководи насън и те заставя да правиш нещо?
Максим сви рамене:
- Не зная. Никога не съм мислил за това.
- Там е проблемът - кимна Борис. - Сънищата за нас са толкова обичайно нещо, че дори не се замисляме защо в тях нещо се случва именно така, а не иначе. Сънят си е сън, какво толкова да му мислим? А хакерите се замислиха и резултатът беше твърде интересен: всеки наш сън съответства на определена програма.
Променя се сънят, променя се и програмата. Представи си как някой от време на време сменя дисковете в плейъра - в съответствие със записа на поредния диск ти се предлага един или друг сюжет на съновидение. И ти, понеже си послушна сляпа марионетка, дисциплинирано „озвучаваш" този запис. Тоест, вършиш нещо, с някого се биеш, бягаш или гониш. Десетки сюжети, а в тях ти си главното действащо лице. При това нямаш възможност да промениш записа, той е достъпен само за четене - „Read only", казано на компютърен език.
Но щом нашите сънища се определят от някаква защитена програма, то веднага се появява въпросът: а не може ли тя да бъде пробита, „хакната"?
- Оттук и названието на групата: „Хакери на сънища" - досети се Максим.
- Да - съгласи се Борис. - Какво съветва Кастанеда да правим, за да се осъзнаем насън?
- Да търсим ръцете си - уверено заяви Максим. - Да ги видим насън.
- Правилно. Но какво представлява това действие, защо ни е то? Има ли смисъл?
- Помага да разбереш, че спиш. Засега това разбрах. Борис продължи:
- Смисълът е в това, да вмъкнеш в програмата на съновидението своя малка програмка. „Вирус", който бавно, но неотклонно ще върши разрушителната си работа. В края на краищата съновната програма ще аварира - и ти ще осъзнаеш, че спиш. Фактически ще се събудиш насън, съзнанието ти ще се освободи от контрола на
съновната програма. Сънят ще се превърне в съновидение. Как мислиш, какво ще се случи после?
- Ще направя нещо в съновидението си. Нещо по своя воля.
- Да, но за кратко. Много скоро - след минути, или дори секунди, съновната програма ще забележи аварията. Ще се опита да възстанови статуквото, тоест: или ще загубиш съзнание и ще се потопиш в обикновен сън, или просто ще бъдеш изхвърлен от съновидението и ще се събудиш. Но все пак ще получиш трохичка опит.
С времето, ако не правиш грешки, тези трохички ще стават все повече. Накрая ще стане нещо чудно: на съновната програма ще й омръзне да се занимава с теб и просто ще прехвърли статуса ти на по-високо ниво.
Тоест ще узакони съществуващото положение. Също като в живота. Колкото повече е нагушил някой крадец, толкова повече шансове има да стане депутат, губернатор, че и президент. Изборите окончателно ще укрепят новия му статус.
- Това вече е ясно - Максим се усмихна. - Макар че засега разговорите за съновиденията си остават за мен гола теория. Но вече започнах да търся ръцете си насън.
- Това с ръцете е добре, но мога да ти предложа по-ефикасен начин. Чете ли нещо за картографията на сънищата?
- Четох, но засега не съм се задълбочавал - призна Максим. - Наблягам върху Кастанеда.
- Това е добре. Но в практически смисъл се заеми с картографията на сънищата. Ако, разбира се, наистина те привличат тези теми.
- Привличат ме - отговори Максим. - И още как...
- Просто трябва да си дадеш сметка, че животът ти може кардинално да се промени. Нещо повече - може да загинеш и аз съм длъжен да те предупредя за това. Рискуваш вече само заради факта, че седиш заедно с мен на тази пейка. Това не е игра. Трябва да разбереш, че нещата наистина са сериозни.
- Разбирам - каза Максим...."
-------------------------
Непознат откъс в интернет...
Той се усмихваше. На Максим му се стори, че има някаква уловка.
-Сериозно ли? - попита неуверено той.
-Абсолютно. Впрочем може да не броиш повече... -Борис отново посочи пейката.
Максим погледна към нея - и трепна.
Пред очите му от клоните на близкото дърво върху облегалката й кацна врабче. Поскача малко насам-натам, остана неподвижно за миг, сетне изпърха и отлетя.
Борис с любопитство погледна Максим:
- Как ти се стори?
- Интересно е - съгласи се той и двамата бавно продължиха напред. - Но може и да е просто съвпадение?
- Може. Но не е. Искаш ли още някакъв пример?
- Ако е възможно...
- Добре. До една минута при теб ще дойде човек и ще те попита колко е часът. Достатъчно убедително ли ще бъде?
- Може би... - Максим се замисли, като се опитваше да прецени вероятността за такова събитие. Да, нищо свръхестествено нямаше. Но пък за цялото време, откакто разговаряха, никой още не беше попитал колко е часът.
- Ето го, вече идва. Онова момче. - Борис посочи с леко кимане момчето, което ги приближаваше. Според Максим възможността именно това момче да ги попита за часа беше нищожна. Дори се усмихна: какво ли щеше да каже Борис, когато то ги отмине? Но то не ги отмина! Спря на няколко метра от тях, погледна часовника си и тихичко изруга - явно беше спрял.
-Извинете, бихте ли ми казали колко е часът? - обърна се момчето към Максим.
Борис стоеше безучастно, сякаш това въобще не го засягаше.
Максим мълчаливо показа циферблата - гърлото му беше пресъхнало и не можеше да издаде звук.
-Благодаря - момчето кимна и ги отмина, като в движение навиваше часовника си.
Борис хвърли поглед към Максим:
- Нещо да кажеш?
- Впечатлява - призна той. - Но как е възможно?
- Просто зная как е устроен този свят и какви закони го управляват. Това означава, че мога да манипулирам реалността. Именно това е знанието на хакерите на сънища.
Максим помълча няколко секунди, за да събере мислите си:
- Каза, че с това се занимава една от групите? Значи те са много?
- Зависи. Има няколко основни групи, в тях са онези, които започнаха движението на хакерите, така да се каже, бащите основатели - Борис се подсмихна. - Аз съм представител на една от тях. С всяка такава група са свързани няколко други, в които влизат хакери от второто поколение. Има и такива, които засега само се интересуват от нашата дейност, ориентират се в публикуваните ни разработки. Всички те са свързани с нас. В някои страни и градове има групи, които работят въз основа на същите идеи, но самостоятелно, без да сме свързани. Така че, общо погледнато, не сме кой знае колко много.
- Имам още един въпрос: за света на сънищата. Защо сте избрали именно него за своите изследвания? Дава ли той нещо в практичен план?
- Разбира се - отвърна Борис. Те бяха стигнали до края на алеята, обърнаха се и тръгнаха обратно. - Съновният свят позволява да се намерят ключовете към много от тайните на мирозданието. Обикновено хората гледат на сънищата като на нещо несъществено, в най-добрия случай се опитват да ги тълкуват. Влез в която и да е
книжарница и ще видиш, че е пълно с всякакви съновници. Хакерите подхождат другояче.
-Как?
-Да поседнем - Борис се отправи към близката пейка. Максим се приготви да слуша и съжали, че няма диктофон, но се утеши с мисълта, че паметта му никога не го подвеждаше.
- В началото - продължи Борис - се опитахме да установим какви закони действат в съновния свят. Това беше трудна, но увлекателна дейност. Оказа се, че в съня на човек винаги съществува забрана за осъзнаване.
Можеш ли да ми кажеш какво си сънувал снощи?
- Уж бях на лекции, после търсих в магазина резервни части за телевизори, после някой ме гонеше, но нищо повече не помня...
-Но знаеше ли, че спиш?
- Не - поклати глава той. - Сега разбрах какво намекваш: Кастанеда пише, че в съня си можеш да се осъзнаеш. Тоест да знаеш, че спиш.
- Точно така - съгласи се Борис. - Обикновено човек насън бива прехвърлян от сюжет на сюжет. В този смисъл прилича на сляпа марионетка. Кой обаче я управлява? Какво те ръководи насън и те заставя да правиш нещо?
Максим сви рамене:
- Не зная. Никога не съм мислил за това.
- Там е проблемът - кимна Борис. - Сънищата за нас са толкова обичайно нещо, че дори не се замисляме защо в тях нещо се случва именно така, а не иначе. Сънят си е сън, какво толкова да му мислим? А хакерите се замислиха и резултатът беше твърде интересен: всеки наш сън съответства на определена програма.
Променя се сънят, променя се и програмата. Представи си как някой от време на време сменя дисковете в плейъра - в съответствие със записа на поредния диск ти се предлага един или друг сюжет на съновидение. И ти, понеже си послушна сляпа марионетка, дисциплинирано „озвучаваш" този запис. Тоест, вършиш нещо, с някого се биеш, бягаш или гониш. Десетки сюжети, а в тях ти си главното действащо лице. При това нямаш възможност да промениш записа, той е достъпен само за четене - „Read only", казано на компютърен език.
Но щом нашите сънища се определят от някаква защитена програма, то веднага се появява въпросът: а не може ли тя да бъде пробита, „хакната"?
- Оттук и названието на групата: „Хакери на сънища" - досети се Максим.
- Да - съгласи се Борис. - Какво съветва Кастанеда да правим, за да се осъзнаем насън?
- Да търсим ръцете си - уверено заяви Максим. - Да ги видим насън.
- Правилно. Но какво представлява това действие, защо ни е то? Има ли смисъл?
- Помага да разбереш, че спиш. Засега това разбрах. Борис продължи:
- Смисълът е в това, да вмъкнеш в програмата на съновидението своя малка програмка. „Вирус", който бавно, но неотклонно ще върши разрушителната си работа. В края на краищата съновната програма ще аварира - и ти ще осъзнаеш, че спиш. Фактически ще се събудиш насън, съзнанието ти ще се освободи от контрола на
съновната програма. Сънят ще се превърне в съновидение. Как мислиш, какво ще се случи после?
- Ще направя нещо в съновидението си. Нещо по своя воля.
- Да, но за кратко. Много скоро - след минути, или дори секунди, съновната програма ще забележи аварията. Ще се опита да възстанови статуквото, тоест: или ще загубиш съзнание и ще се потопиш в обикновен сън, или просто ще бъдеш изхвърлен от съновидението и ще се събудиш. Но все пак ще получиш трохичка опит.
С времето, ако не правиш грешки, тези трохички ще стават все повече. Накрая ще стане нещо чудно: на съновната програма ще й омръзне да се занимава с теб и просто ще прехвърли статуса ти на по-високо ниво.
Тоест ще узакони съществуващото положение. Също като в живота. Колкото повече е нагушил някой крадец, толкова повече шансове има да стане депутат, губернатор, че и президент. Изборите окончателно ще укрепят новия му статус.
- Това вече е ясно - Максим се усмихна. - Макар че засега разговорите за съновиденията си остават за мен гола теория. Но вече започнах да търся ръцете си насън.
- Това с ръцете е добре, но мога да ти предложа по-ефикасен начин. Чете ли нещо за картографията на сънищата?
- Четох, но засега не съм се задълбочавал - призна Максим. - Наблягам върху Кастанеда.
- Това е добре. Но в практически смисъл се заеми с картографията на сънищата. Ако, разбира се, наистина те привличат тези теми.
- Привличат ме - отговори Максим. - И още как...
- Просто трябва да си дадеш сметка, че животът ти може кардинално да се промени. Нещо повече - може да загинеш и аз съм длъжен да те предупредя за това. Рискуваш вече само заради факта, че седиш заедно с мен на тази пейка. Това не е игра. Трябва да разбереш, че нещата наистина са сериозни.
- Разбирам - каза Максим...."
-------------------------
Непознат откъс в интернет...
Няма коментари
Търсене
Блогрол