2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Може би не сте чували за Боб Морхед, който дълги години бил пастор в една църква в Сиатъл? Но със сигурност сте чували известната фраза, че "Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни." Негова е. Тези думи всъщност са част от есето му, озаглавено "Парадоксът на нашето време". Текстът е публикуван през 1995 г. в сборника му Words Aptly Spoken. "Парадоксът на нашето време" (The Paradox of Our Age) ще ви накара да се замислите за начина, по който живеем, за идеалите, които преследваме и ценностите, в които вярваме...
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост; широки магистрали, но тесен мироглед; харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но му се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече степени в образованието, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка; повече експерти, но и повече проблеми; повече медицина, но по-малко здраве; приемаме повече витамини, но виждаме по-слаби резултаит. Пием твърде много; пушим твърде много; харчим твърде безрасъдно; смеем се твърде малко; шофираме твърде бързо; ядосваме се твърде лесно; лягаме си твърде късно; събуждаме се твърде уморени; четем твърде малко; гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си; правим големи планове да стигнем по-бързо до целта си, но всъщност правим по-малко и по-бързо даваме заден ход. Говорим твърде много; обичаме твърде рядко и лъжем твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем; добавихме години към живота, но не и живот към годините. Бяхме на луната и се върнахме, но ни е трудно да пресечем улицата, за да се запознаем с новия си съсед. Покорихме космическите пространства, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща; пречистихме въздуха, но замърсихме душата; разцепихме атома, но не успяхме да се преборим с предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко; планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме; имаме повече оръжия, но по-малко мир; по-високи доходи, но по-нисък морал; повече партита, но по-малко забавление. Имаме повече храна, но все по-малко се чувстваме наситени. Запознаваме се с повече хора, но имаме все по-малко приятели. Полагаме повече усилия, но имаме по-малко успехи. Създаваме нови компютри, за да складираме повече информация, но общуваме по-малко; караме по-малки коли, но имаме по-големи проблеми; строим по-големи фабрики, но произвеждаме по-малко. Създаваме количество, но не и качество.
Това са времена на бързото хранене и лошото храносмилане; на високите мъже, но и на низките души; на внезапните печалби, но и на плитките взаимоотношения, на по-красивите къщи, но и повече разбити домове. Това са времена на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ, на наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Времена, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, а вие може да го споделите или просто да натиснете "изтриване".
Не забравяйте да отделяте повече време на тези, които обичате, защото те няма да са с вас завинаги.
Не забравяйте да казвате блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.
Не забравяйте да прегърнете горещо човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Не забравяйте да казвате "обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувката и прегръдката могат да излекуват всяка болка, когато са от сърце.
Не забравяйте да се държите за ръце и да цените моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделайте време да се обичате, да си говорите, да споделяте ценните мисли в ума си.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
автор: Гергана Лабова
от www.gnezdoto.net