Няма управляваща партия, която през 30те години преход, да не се е подпирала на легендарната „магическа пръчка“. Една от чудодейните й способности е да се превъплъщава и да носи различни послания:
(1). Прямота: - Светлото бъдеще е пред нас. Задава се. Ще го постигнем, но не мигновено, само за 30 години...
(2). Слепота: - Ние вече сме се оправили. Бъдещето си е тук, само че не го виждаме. Заслепява ни пустата пръчка.
С такива послания отраснаха поколенията, родени когато площадите пееха: „45 години стигат“. По една трагическа ирония, тъкмо думите на песента са основание за днешния оптимизъм на мнозина: Остават ни още 15 години. Ще ги издрапаме.
Имаме и друг повод за оптимизъм. Най-сетне разбрахме точния смисъл на думата „пръчка“ – сопа, тояга, дряновица. Европа ни помогна да го осъзнаем:
Ако не затворим блоковете на АЕЦ Козлодуй – санкции. Ако не спрем Южен поток – санкции. Ако не приватизираме съществуващата газопреносна мрежа – санкции.
В надпреварата кой да държи сопата се включиха български политици, общинари, икономисти, политолози. Те непрекъснато ни стряскат с бомбастични суми, които ще плащаме, само ако дръзнем да помислим, че може да защитим правата си и да развалим някой от договорите на концесионерите, защото те не ги спазват.
Съвсем наскоро Европа ни предупреди за нови санкции, ако не подпишем Истанбулската конвенция. Въпреки мнението на Българската църква и болшинството от хората, въпреки позицията на Парламента, на Конституционния съд и всички вероизповедания, пак ще плащаме… Стига са ни стряскали. Край на заплахите. Край на тракането със зъби.
Ще плащаме. Сигурно ще ни излезе по-евтино. Ще плащаме. Няма какво толкова много да ни вземат. Не остана. Ще плащаме. Нека ни санкционират, порицават, глобяват, наказват. Ще плащаме. Казват, че ние българите изчезваме. Да го направим достойно. Без страх.
ХОРАТА ВЪСТАВАТ, А ПРАВИТЕЛСТВАТА ПАДАТ...
„Загубите от членството в ЕС са по-голем...
Всички джендъри да отиват на Запад, там ще са в свои води.