Любов
 -Още една- с тих глас поръча той. А очите му бяха празни и някак отнесени. Но не, не от изпития алкохол, а нещо друго бе хвърлило мрежата си върху тях.
 Налях водката върху трите бучки лед и добавих резенче лимон. В чашата имаше шест резенчета. 
 - Не изхвърляй лимона- каза още на второто питие - И сипвай в същата чаша. По лесно е......броя лимоните и знам колко ще плащам.  
 Поставих мълчаливо чашата пред него. Смених само мократа подложна салфетка и зачаках. Знаех че ще заговори. Затова беше дошъл. Е някои имаха нужда от леко побутване, но това момче беше силно....
 Не знаех името му. Беше среден на ръст, добре сложен и добре облечен. Изглеждаше на около двадесет и три-четири години. Косата му беше светла, очите тъмни и тъжни. Караше джип Порше с много екстри, но не беше негов със сигурност. Най вероятно беше шофьор. Случваше се да звънне мобилния му телефон, плащаше и тръгваше оставяйки чашата си недопита.Винаги идваше през деня и винаги пиеше само кафе. А сега беше вечер и в чашата му имаше шест резенчета лимон. 
 Съжалих го. Водката беше маркова, но утре щеше да се чувства отвратително. Нямаше смисъл да се налива повече, точно това нямаше да му помогне. Знаех какво трябва да направя. Отидох до уредбата и смених диска. Пуснах Шаде.Не е необходимо да си учил психология, ако косите ти са започнали да посребрявят и целия ти съзнателен живот е минал от двете страни на бара, за да проумееш: Ако нещо стяга гърлото ти когато преглъщаш. Ако нещо напира вътре в теб и желае да излезе и да изкрещи а това не трябва да са сълзите ти. Просто трябва да споделиш. Полупразен бар, сумрак, качествен алкохол и ...Шаде
 -Без джипа си..нали? - попитах го с безразличен глас
 - Ха.. джипа. Хвърлих му ключовете. Ега ти педераста. Лайнар.
 Знаех си.Винаги познавам. Облегнах се на бара срещу него.
 - Гадна работа е живота брато. А моя шеф е педал. И по душа е педераст и иначе. Перкам го вече две години... А иначе плаща много добре. И ревнува...ега ти. А аз търпя.Нали дава готини кинти. Гаден дебел гъз....
 - Сложи още един лимон! - побутна чашата към мен и се усмихна
Малко кисела но беше усмивка. Нервно отпи от чашата.
 - Две години брато...цели две години, а аз иначе съм си нормален. А мангите са много добри....гъз. Днес ме хвана със секратарката си. А аз това момиче аз май го обичам. Голяма кукла е..
  Очите му изведнъж станаха  топли и някак по-дълбоки. Гласът му стана по дрезгав и като че ли с една октава по нисък. Кимнах разбиращо.
 - Много е готина. Е обича много луксозни неща... нали се сещаш...
 Парфюми, парцалки разни едно..друго. До сега нямаше проблем...
 А днес тоя гаден дебел гъз. Ебати задника.- гласът му възвърна първоначалния си тон. 
 - Аз наистина я обичам. Не мога да я загубя. Май ще трябва да му се извинявям а ...? Дърт педерас. Педал гаден. Няма как ...докато не намеря по-добра работа. Лайняна работа а..? Голяма кукла е, някой ден ще я доведа да ви запозная. 
 Почистих пепелника пред него. Имаше повече от шест фаса. Май започвам да остарявам за тази работа.
 Какви психоаналитици, какви пет евро ? Барман с посребряващи вече коси обичащ професията си, качествен алкохол, полупразен бар и Шаде.
 - Луда работа е този живот-усмихнах се разбиращо
 - Дай да ти плащам, че утре ще трябва да го карам до София.
 Щракна металната щипка и извади банкнота от петдесет лева. Всички банкноти май бяха еднакви. Пачката беше дебела около сантиметър.
 - Брой ! Май са седем лимона. И задръж рестото. Другата седмица като се прибера от София с дебелия задник ще я доведа. Голяма кукла е..
 Гласът му беше станал твърд. Знаех, че е силно момче.  

приемам препоръки за отстъпи (които не се релевантни естествено) само от хора, на които граматиката им е над средно ниво.
Не разбирам напъните ти да ме поучаваш за неща, които смея да твърдя, че поназнайвам поне 6 пъти по-добре от теб.
А, ако оспорваш това ми мнение - чудя се защо не прие нито веднъж ръкавицата да се попрепитаме?
Очи в очи.

Избивай комплексите си другаде, моля, и остави МояМилост да тъне в неведение за отстъпи, пристъпи, приливи и отливи.

Бъди здраФ!

Otzadna bar ili otpred, triabva d znaesch, che hubavoto vinagi boli, no istinskata vodka ne ostavia sledi....

~ ~ ~

Не мога да говоря от името на друг. Но приятелите ми не са подлоги и отсяват приятелствата си. Почиващо на тази логика не разбирам какво общо би могъл/могла да имаш нещо общо с Ф. Вероятно е попаднал на теб в момент на криза търсейки нови предизвикателства. Като Мюнхаузен който се хваща за косата и измъква от ... блатото.

Има този навик, ако някой се е почувствал много сползван - нека си спомни че винаги се е отчитал.
Винаги.