По пътя обичайните гледки са ето такива...

а язовир”Въча” е един от от най-красивите места за риболов на които съм ходил

Пробвах да правя снимки в движение на резултата беше този.И се отказах.

Тук ще има язовирна стена и на планината и се случва това което се вижда.

В сайта на обшина Борино пише, цитирам”

...  Борино е пример за етническа толерантност, където живеят като съседи /комшии/ - турци, българи, българи-мохамедани и роми, за които има поговорка, че са по-близки от роднина.”

А аз ще кажа ,че хората тук са невероятно дружелюбни и гостоприемни.

Основният поминък на голяма част от хората е овцевъдството.

Когато животните са „на паша” дворът изглежда така...

А когато се върнат, ето така...

Малките имаха нужда от следобедна закуска.





Поогледах се.

Два пъти попитах за името на тази красавица,

но все едно не ме чуваха. Запознаха ме с Изабела.

И ако някой си мисли, че  в овцевъдството не  може да има творчество, нека погледне това. 

Тези рога са оформяни с любов и търпение от човешка ръка.




Снимка за спомен от този чудесен край.

Започна да става тъмно.





А после...
После хапнахме, пийнахме девинска ракийка и на другия ден се чувствахме отлично, защото тук въздухът е друг.