2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 12679 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2014 07:54
Манастир Св. Мъченица Марина с. Ботево
http://www.viastars.com/bg/alternative_tourism/religious_tourism/religious.html
На 37 км северно от гр Варна, на границата между землищaтата на Варненска и Добричка област се намира Манастир Св. Мчца Марина. Известен като манастира на Добруджанци. На 17-ти юли на храмовия празник на манастира тук се провежда сбор.
И тази година литургията и водосвета бяха проведени от Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски Митрополит Кирил.
"Историческите сведения за манастира не са много.
Във в-к “Македония”, бр. 39 от 23 септември 1871 г. Димитър Станчев, задомен в с. Юшенлий (старото име на с. Ботево) учител, основател на местния революционен комитет, писател-патриот, близък приятел с Любен Каравелов и Христо Ботев, помества статията “Дълъп дере”, в която пише: “...Там, в храсталака, извира много студен извор, обграден отвътре с камани, колкото гробница, а стените горе ачик, в който се намира хемен до пояс вода, що тече непрестанно и ся изтича по-долу от зданието, дето има особен извод и изтичащата вода образува река. Кара долапи, тоже полива бахчи...” Авторът съобщава, че тука ставал сбор, на който се стичала цяла Добруджа. Изворът е бил собственост на турчина Сали Топчи бей от Добрич и тук той си прекарвал лете “сеферич” с харема си. Решил да си направи сарай, но при разкопките изкопали кръст с надпис “Св. Марина”. Той продал цялата местност на дядо Лечо от с. Ботево за два коня, пет кози и три рогозки. Дядо Лечо пък я подарил на черквата... В аналите на Варненската и Великопреславска митрополия манастира датира от 1940 г., като мъжка света обител."
Цитатът е от официалният сайт на Варненска и Великопреславска Света Митрополия.
Аязмото на манастира за чиято вода, местните люде казват, че е лековита.
И чешмата със същата вода, пред която опашката също не намаляваше.
Неспирен бе потока от поклонници, желаещи да запалят свещ и да влязат в параклиса на манастира.
Снимката е правена след водосвета, когато само закъснели поклонници влизаха в параклиса за да отдадат своята почит.
Времето тази година беше чудесно. Така наречените "горещници"
пощадиха стотиците поклонници и обикновенни "сборуващи".
Негово Високопреосвещенство
Варненнският и Великопреславски митрополит Кирил започна тържественият водосвет.
Благослови водата...
И хляба...
И виното...
И благослови всеки лично като го поръси със светената вода.
Жокера също беше благословен
Ама в суматохата нямаше кой да заснеме събитието.
Защото много бяха желаещите.
След водосвета дълга опашка се изви и там където раздаваха курбан за здраве.
Догодина пак ще дойдем на светия празник, да почетем любезните домакини и да запалим свещичка за здраве.
Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.
- Няма значение - отвърна Алиса.
- Тогава няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго.
Луис Карол
Благодаря!
19.12.2008 23:11
24.11.2009 19:34
На игумена желая крепко здраве и нека все така бъде грижовен към опазване на християнските ценности и българщина.Амин!
29.10.2010 15:05
29.10.2010 15:05
28.01.2011 09:23
10.06.2012 15:24
http://play.novatv.bg/play/274745/