Блогът на joker :: Яхтите на Констанца

Нови блогове

lendstart
iamimemyself
andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. bojil

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.05.2009 16:27 - Яхтите на Констанца

Автор: jokera Категория: Туризъм

Прочетен: 3641 Коментари: 5 Гласове:

Последна промяна: 15.03.2014 11:16

Екскурзия в Констанца - Румъния

И отново е пролет

месец Май
И отново пътищата ми говорят и ми викат...

"Ние трябва да бъдем извървени...."
И вслушвайки се аз вървях останал без дъх.
Воден от вроденото ми любопитство погледнах от минарето на една джамия към един прекрасен град населен с дружелюбни хора

аз видях...

Те вече бяха там накацали като чайки

И подтикван от същото това любопитство
след няколко минути бях сред тях.
Великолепни красавици без грим.

Съпроводен от тази млада госпожица

Заобиколихме задрямалият пазач и ...

Душата ми се изпълни с песен.

Ах, морето...

Сянка на птица над късните плажове слиза,
бяга подобно на палав хлапак бриза.

Пясъчни спомени ронят се пак,
вече усещам предесенен знак,

слънцето бавно загръща се в облачна риза.

Все по-студена е всяка вълна,

ала надежда има една...

Ах, морето...

Ах, морето...
ах, морето в мен остава
Ах, морето... ах, морето в мен остава

То навярно е, което ме спасява

Сянка на птица от морския бряг литна -
сякаш душа на самотен моряк-скитник

Кой ще опита сега да я спре,
нейно е силното синьо море,

нейния път ще чертаят отгоре звездите.
Бряг си намира всяка вълна

и надежда има една...

Ах, морето...

ах, морето в мен остава

Ах, морето... ах, морето в мен остава

То навярно е, което ме спасява.

И на целия пирс цареше спокойствие защото те ...

макар и с малка лодка, но бяха тук

POLITIA de FRONTIERA

и без денонощно включена лампа
всяваха ред и спокойствие...

Ами това е...
после обикновенните малки житейски радости като бира и риба, защото освен храна за очите и душата имаме нужда и
от такава за тялото
текст: Иван Ненков
снимки: Jokera
Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.
- Няма значение - отвърна Алиса.
- Тогава няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго. Луис Карол

Нагоре