Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
03.09.2012 19:39 -
Продавачката на праскови
Автор: jokera
Категория: Туризъм
Прочетен: 3365 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.09.2012 19:47
Прочетен: 3365 Коментари: 0 Гласове:
9
Последна промяна: 03.09.2012 19:47
Историята е толкова травиална и истинска за съжаление. Травиална защото е история случваща се може би ежедневно на стотици места в България и истинска защото я преживях лично.
Няма обида, няма чувства, няма нужда и от коментари. Мила родна картинка.
Август. Късен следобед. Колхозния пазар на гр.Варна. Варна. Най-добрият град за живеене в България според някъква си класация.
"За някои... и преди години..."- допълвам аз.
Пазар като пазар. Плодове и зеленчуци от Гърция, Турция, Македония и Бог знае от къде още. Тук таме и българска стока. Моята цел не са нито плодовете нито зеленчуците, а рибния пазар.
Купувам си пресен сафрид и предвкусвайки си го представям леко препържен до запотенета халба с бира.
Минавам през сергиите и излизайки на южната главна алея на пазара виждам Нея. Продавачката на праскови. Млада госпожица с приятен външен вид. Усмивка липсва, но го отдавам на дългия работен ден и августовските жеги.
Пред нея наредени праскови. Подредени, апетитни, сочни.Да бъда съвсем честен не си падам много по плодовете. Предпочитам неща растящи на кокал, но прасковите изглеждаха толкова апетитни, че взех решение да си купя две или три.
.Заставам пред сергията.Симпатичната продавачка си вдига мобилния телефон, а аз правя"грешката" да взема две праскови от купчината с намерение да ги сложа на кантара и да и спестя няколко движения. И......
Майко мила...! Грабна ги от ръката ми. Върна ги на купчинката. Взе две други праскови от кашона до нея и се започна.
- Вие май не можете да говорите...а?
Този лаф е на мода сред продавачите на варненския пазар, чувал съм го и друг път, но на друга сергия и не към мен
Тръгнах си мълчаливо, а колежката и солидарно подхвърля репликата
- Вие май се уплашихте...а?
Продавачката на праскови отново добавя.
– Тия хора на могат ли да говорят?
Купих си праскови от друга сергия и си мисля за девойката.
" Абе момиче, аз да не съм дошъл да си говорим? Искам да си купя праскови. И ако искаш да си говориш с клиентите, а не да продаваш праскови стани компаньонка. Много ми е любопитно с такова отношение къде ли ще работи след пазара. Тук няма да е за дълго със сигурност.
Няма обида, няма чувства, няма нужда и от коментари. Мила родна картинка.
Август. Късен следобед. Колхозния пазар на гр.Варна. Варна. Най-добрият град за живеене в България според някъква си класация.
"За някои... и преди години..."- допълвам аз.
Пазар като пазар. Плодове и зеленчуци от Гърция, Турция, Македония и Бог знае от къде още. Тук таме и българска стока. Моята цел не са нито плодовете нито зеленчуците, а рибния пазар.
Купувам си пресен сафрид и предвкусвайки си го представям леко препържен до запотенета халба с бира.
Минавам през сергиите и излизайки на южната главна алея на пазара виждам Нея. Продавачката на праскови. Млада госпожица с приятен външен вид. Усмивка липсва, но го отдавам на дългия работен ден и августовските жеги.
Пред нея наредени праскови. Подредени, апетитни, сочни.Да бъда съвсем честен не си падам много по плодовете. Предпочитам неща растящи на кокал, но прасковите изглеждаха толкова апетитни, че взех решение да си купя две или три.
.Заставам пред сергията.Симпатичната продавачка си вдига мобилния телефон, а аз правя"грешката" да взема две праскови от купчината с намерение да ги сложа на кантара и да и спестя няколко движения. И......
Майко мила...! Грабна ги от ръката ми. Върна ги на купчинката. Взе две други праскови от кашона до нея и се започна.
- Вие май не можете да говорите...а?
Този лаф е на мода сред продавачите на варненския пазар, чувал съм го и друг път, но на друга сергия и не към мен
Тръгнах си мълчаливо, а колежката и солидарно подхвърля репликата
- Вие май се уплашихте...а?
Продавачката на праскови отново добавя.
– Тия хора на могат ли да говорят?
Купих си праскови от друга сергия и си мисля за девойката.
" Абе момиче, аз да не съм дошъл да си говорим? Искам да си купя праскови. И ако искаш да си говориш с клиентите, а не да продаваш праскови стани компаньонка. Много ми е любопитно с такова отношение къде ли ще работи след пазара. Тук няма да е за дълго със сигурност.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
