Благовещение

-Какво е обред? – каза малкият принц.

-И това също е едно отдавна забравено нещо – каза лисицата. То е онова, което прави един ден различен от другите дни и един час – различен от другите часове.

Например тукашните ловци имат един обред. В четвъртък те танцуват със селските момичета. И ето, че четвъртък става един чудесен ден! Аз отивам да се разходя чак до лозята."

 Антоан дьо Сент Екзюпери

  

Кое ще направи днешния ден по-различен от другите дни и следващите минути - различни от другите минути? Разходката с Джокера за храмовия празника на Църквата “Св. Богородица – Благовещение” в гр. Асеновград, наречена още „Рибната”, …разбира се.

Защо? Защото днес е Благовещение.
Благовещение (от църковнославянски; на гръцки език : Εὐαγγελισμός [τῆς Θεοτόκου]; на латински: Annuntiatio — възвестяване) е евангелско събитие и посветеният на него християнски празник: Празнува се на 25 март. Утвърден е в Православната църква през още през 7 век. Почита се от всички основни християнски деноминации ; православие, католицизъм и протестанство.

 

 

 

Пресвета Дева Мария била дъщеря на благочестивите старци Йаким и Ана. Още от раждането и те я посветили на Бога. Едва на 3 годинки  тя загубила родителите си и заживяла в храма, където нейни настойници станали свещеннослужителите. Когато навършила годините, в които според юдейския обичай девойките могат да встъпват б брак, тя трябвала също да избере съпруг. Въпреки силното си желание да се посвети единствено на Господ, тя избрала за годеник добредетелния старец Йосиф от Назарет от рода на Давид. Споделяйки живота си с него и децата му, Мария продължила да чете и изучава свещенните книги. Един ден ангел се явил пред пресветата Дева с благодатната вест за скорошното раждане на Спасителя и че тя самата е отредена за Майка на Сина Божий.   

 

За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38:
 

26. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, 27. при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. 28. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. 29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.


30. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; 31. и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. 32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; 33. и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. 34. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? 35. Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. 36. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; 37. защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. 38. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.


Народни традиции Религиозният празник Благовещение в традиционния български календар е известен още като БЛАГОВЕЦ.  Почита се като един от най-големите християнски празници и макар да е във Великия Пост, поради своята голяма празничност, по изключение може да се яде риба, за това обикновено тя присъства на трапезата. По традиция най-често се приготвя рибник — риба с ориз или шаран пънен с орехи, много лук и домати. Традицията повелява също така да се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки, за здраве и щастие в семейството.

Езически народни вярвания, характерни за някои региони, били че на този ден по-леко и бързо зарастват всички рани, затова често тогава са се дупчели ушите на малките момиченца. Също, че през деня всяка отрова губела силата си. Свързан с това обичай бил стопаните да премитат къщите и дворовете си и да палят огньове, които да прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина, жените не докосвали игли, куки или конци.

На Благовец мечките се събуждали от зимния сън и отивали да се къпят в реката , а водата след тях ставала лековита. Кукувиците които са орисани да бъдат неми започвали да кукат.
 

Именни дни

Празнуват всички с името Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Ева, Евангелина и др.

На този ден бил празнуван храмовият празник на храма "Света София" (от гр. - "Божия премъдрост"), чието име носи и столицата ни.

Църквата “Св. Богородица – Благовещение” в Асеновград, наречена още „Рибната”, е най-забележителния православен храм в Асеновград. Намира се в Бахча махала и сякаш е закриляна от природния феномен, наречен Скалата.

Този храм е посветен на Света Богородица и на нейния най-голям празник – Благовещение – оттам и името му. В днешния си вид той е построен през 1834 година.

Навремето на мястото на този храм е  съществувал малък параклис. Предполага се, че е носел същото име, бил построен някъде през от XII век.
 

Смята се, че е издигнат заедно с църквата на Асеновата крепост. Днес от този параклис е останала единствено източната, абсидната стена.

Църквата  “Св. Богородица – Благовещение” има три входа – северен, източен и южен. Сградата е трикорабна, куполна, едноапсидна. Има две пристройки, които са изградени няколко години след нейното сътворяване.




Сградата е потънала в двор с орехови дървета, липи, кипариси, чемшир, бръшлян и традиционния станимашки зокум.


А до параклиса „Свети Йоан Кръстител” цъфти дори магнолия. В двора има две църковни сгради – едната е на Архиерейското наместничество на Асеновград.


Другата е жилищна постройка, в която се помещава енорийският свещеник.



Срещу нея е иконостасът на Светото Възкресение, където всяка година на Великден вярващите се събират, за да се поздравят с „Христос Воскресе”.

В основната сгада на църквата от стария параклис „Света Богородица” освен абсидата са останали няколко богослужебни книги, датирани от 1777 г., както и иконите -  "Иисус Христос", "Йоан Кръстител" и "Свети Никола". Те са дело на различни майстори.

Други икони са тази от Йерусалим, на Света Богородица Скоропослушница и на Свети Киприян.
 

През 1966 г. се открива престолът на св. Елефтерий, а три години по-късно на св. св. Кирил и Методий.

Но Чудотворната икона на Божията майка е безспорно най-известната сред  тях.

Очевидци твърдят, че рикът й помага на болни да се излекуват от тежки болести, изпълнява желания  и извършва чудеса.


 

Всяка година на Преполовение - 25-тия ден след Великден - огромно множество от хора от цяла България участва в пищната процесия, която отнася иконата на Света Богородица в Бачковския манастир.

Кой път да поема от тук? - попита Алиса.

- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.

- Няма значение - отвърна Алиса.

- Тогава няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.

- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.

- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго.

 

Луис Карол