Необходими са обреди. 

ДЕВТАШЛАРИТЕ ИЛИ РУСАЛИЙСКИТЕ ГРОБИЩА.

Около Плиска, са запазени едни уникални видове геометрично подредени камъни с митичното име Девташлари. Тяхният произход и предназначение е занимавал и измъчвал доста учени.

 Според Карел Шкорпил легендата за девташларите разказва, че камъните са носени от жидове (великани) и са оставени там, където ги заварила заповедта на владетеля в Плиска, защото градежът бил завършен и те са се оказали излишни. 

"Дикилиташлари" означава "побити камъни", а в другото име - "девташлари", Шкорпил извежда "дев" от перс. "зъл дух", "великан" или "чудовище". Тази етимология осмисля присъствието на жидовете-великани в легендата, но оставя встрани девойките и жените-великанки. "Дев" в наименованието "девташлари" може да идва от "деви", които в митологията на тюркските народи са жени, подобни на албастите. В Средна Азия съществуват вярвания, според които те са строители на крепости и духове-помощници на шамана. Тази им функция кореспондира точно с коледната песен за малка мома, която гради Дивна града Русалия.

Друга легенда твърди, че това със сигурност са Русалийски гробища.Кои са Русалиите ли?

В народния календар за Русалска се смята неделята преди или след Петдесетница и според вярванията тогава бродят русалии, невидими духове, които наказват за неспазени забрани с отнемане на ръце или крака. По същото време предимно в Северна България чети от мъже, наречени русалии или калушари, обхождат селата и лекуват болни чрез обредни танци и музика. Името Русалия идва от името на античния празник на розите, който бил тясно свързан с култа към мъртвите.   

Русалиите са мъже, които ходят в чети в нечетен брой (3, 5, 7, 9, 11, 13) участници. в групата цялата седмица те са побратими и откъдето минат, даряват хора и природа със здраве и добър приплод. Затова са чакани гости във всеки дом. Главатарят на калушарите наричат ватаф , а длъжността се заема по наследство - само по права мъжка низходяща линия. Само той може да бере лековити билки и само той знае заклинанието, което се изрича над билките и знамето. Със словесна магия предава чародейната сила на природата и над избраните от него калушари. За калушари се избират млади женени мъже, които са пъргави и здрави, да не са пияници, да са честни и добродушни, да пазят тайни и да издържат на лишения, защото цялата Русалска неделя те може да не се приберат у дома си.

 За да стане човек Калушар и да бъде посветен в тайните на този останал от езическо време обряд, той трябва да изрече следната клетва за вярност към Ватафа. Тя напълно показва каква е била най-голямата ценност за Българите - семейството и децата:

 "в къщата ми огън да не гори, коминът дим да не пуши, змии и гущери в него гнезда да вият, кукумявки и бухали в него да мътят. Жена ми люлка да не види, в ъгъла агне да не проблее, вол и крава, кон и кобила -  гласът им да се не чуе, куче да не полае, петел да не пропее. Тръни и бурени вред в къщата ми да растат. Аз с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не продумам, с крака да не ходя, с ръце да не ловя. Дето стъпна да съхне, що подхвана да гори, пред мен - чума, зад мен -холера, и земята костите ми да не приеме, ако пристъпя клетвата на Калушар"...