Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Постинг
08.10.2006 17:25 -
.....????!!!!! :)))))
Автор: jokera
Категория: Други
Прочетен: 4478 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 08.10.2006 17:34
Прочетен: 4478 Коментари: 11 Гласове:
0
Последна промяна: 08.10.2006 17:34
Всички имена в тази история са променени поради разбираеми причини. Градът и местата на събитията остават непроменени, защото именно те оставят пикантния привкус на случилото се.
Краят на месец август, морската столица на България, Варна. Станимир/участник/:
- С митко и Андрей се срещнах случайно пред градския часовник. Моя беше идеята да седнем някъде да пийнем по нещо и да си поприказваме. Минаваме покрай един магазин за спортни стоки. Андрей ни помоли да влезем, понеже щял да си купува гирички за сутрешната си гимнастика. Влизаме в магазина и ....; продавачки, цветя, шампанско и много хубава управителка и Андрей бил незнам кой си клиент на магазина и като такъв печели ски екип със ски, абе пълно ски оборудване, очила обувки всичко. Като във филм. Излизаме натоварени и развеселени от магазина. Аз със гиричките, Митко със ски екипа и Андрей със ските на рамо. И така... с Митко единодушно решаваме, че това трябва да се полее. Трябва да почерпи за късмета си.
След малко сме седнали срещу Фестивалния център. Краят на август е ,късен следобед. След кратък спор, единодушно решаваме, че джин е подходящото питие за сезона и повода.
Митко-/другият участник/:
- Аз съм виновен , аз почнах да се заяждам с Андрей. Ама вече бяхме пили по четири джина. Викам му: - Ти сега имаш ски пък не можеш да караш!- А той:
- Кой бе, аз като съм карал ски ти още.....!- и т. н. , знаете как е...!
И доста мисли в този дух, докато пийнахме още по два джина. И след това излязохме навън. Отиваме на баирчето което се спуска от х-л Одеса надолу към булеварда. Андрей си сложи ски обувките, очилата и ските и се спусна криво-ляво по стръмнината. А долу... Просто малшанс. Блъсна някаква бабка. Много симпатично бабе. И май и счупи крака. За късмет обаче, всичко това става пред линейка на Военоморска болница-Варна. Натовариха бабето в линейката и тръгнаха.
Доктора-/дежурния в травматологията във Военна болница:
- Карат с линейката някакво симпатично бабе. Направиха и снимка. Спукан глезен. Гипсирах крака и попълвам купчината документи по случая.И питам:
- Как стана инцидента?
- Ами блъсна ме един скиор.-отвръща тя.
- !!!!!!!!!. Скиор ли? Къде тук във Варна ...???????
- Ами да на Червеноармейска / сега е Приморски булевард- бел. на авт. /- Под х-л Одеса- отвръща тя
Тъпо е, но погледнах календара.Август.
- Скиор значи?
- Ами да.
Дръпнах сестрата на страна и дискретно я помолих да я придружи до десетия етаж. Да и направят изследвания на главата. И междувременно да звънне в психиатрична болница. Да провери дали е освиделствана и с каква диагноза.
Докато се занимавам с всичко това, чувам отвън шумни коментари. Отварям вратата. Трима, видимо употребили алкохол и доста превъзбудени. Единият пита:
- Абе тук да има едно бабе с пострадал крак?
- Вие роднина ли сте й ? -питам го аз.
- Не ве, аз съм скиора, дет` я блъснах!
Влязох в кабинета пак да погледна календара...!!! Август е...
Краят на месец август, морската столица на България, Варна. Станимир/участник/:
- С митко и Андрей се срещнах случайно пред градския часовник. Моя беше идеята да седнем някъде да пийнем по нещо и да си поприказваме. Минаваме покрай един магазин за спортни стоки. Андрей ни помоли да влезем, понеже щял да си купува гирички за сутрешната си гимнастика. Влизаме в магазина и ....; продавачки, цветя, шампанско и много хубава управителка и Андрей бил незнам кой си клиент на магазина и като такъв печели ски екип със ски, абе пълно ски оборудване, очила обувки всичко. Като във филм. Излизаме натоварени и развеселени от магазина. Аз със гиричките, Митко със ски екипа и Андрей със ските на рамо. И така... с Митко единодушно решаваме, че това трябва да се полее. Трябва да почерпи за късмета си.
След малко сме седнали срещу Фестивалния център. Краят на август е ,късен следобед. След кратък спор, единодушно решаваме, че джин е подходящото питие за сезона и повода.
Митко-/другият участник/:
- Аз съм виновен , аз почнах да се заяждам с Андрей. Ама вече бяхме пили по четири джина. Викам му: - Ти сега имаш ски пък не можеш да караш!- А той:
- Кой бе, аз като съм карал ски ти още.....!- и т. н. , знаете как е...!
И доста мисли в този дух, докато пийнахме още по два джина. И след това излязохме навън. Отиваме на баирчето което се спуска от х-л Одеса надолу към булеварда. Андрей си сложи ски обувките, очилата и ските и се спусна криво-ляво по стръмнината. А долу... Просто малшанс. Блъсна някаква бабка. Много симпатично бабе. И май и счупи крака. За късмет обаче, всичко това става пред линейка на Военоморска болница-Варна. Натовариха бабето в линейката и тръгнаха.
Доктора-/дежурния в травматологията във Военна болница:
- Карат с линейката някакво симпатично бабе. Направиха и снимка. Спукан глезен. Гипсирах крака и попълвам купчината документи по случая.И питам:
- Как стана инцидента?
- Ами блъсна ме един скиор.-отвръща тя.
- !!!!!!!!!. Скиор ли? Къде тук във Варна ...???????
- Ами да на Червеноармейска / сега е Приморски булевард- бел. на авт. /- Под х-л Одеса- отвръща тя
Тъпо е, но погледнах календара.Август.
- Скиор значи?
- Ами да.
Дръпнах сестрата на страна и дискретно я помолих да я придружи до десетия етаж. Да и направят изследвания на главата. И междувременно да звънне в психиатрична болница. Да провери дали е освиделствана и с каква диагноза.
Докато се занимавам с всичко това, чувам отвън шумни коментари. Отварям вратата. Трима, видимо употребили алкохол и доста превъзбудени. Единият пита:
- Абе тук да има едно бабе с пострадал крак?
- Вие роднина ли сте й ? -питам го аз.
- Не ве, аз съм скиора, дет` я блъснах!
Влязох в кабинета пак да погледна календара...!!! Август е...
страхотия:)))
цитирайпосмях се:)))
цитирайзабавна, историята е и истинска . :)))))
цитирайми то това е най-забавното:))))
цитирай:)
цитирайски :))))))ци
цитирайот няколко дни никой не беше в състояние да ме разсмее, ама тая история ме разсмя до сълзи!
ахахаха... не, не... не е истина просто...
п.п. като се сетя някой ден ще ви разкажа как брат'чедката я влачи една крава...
цитирайахахаха... не, не... не е истина просто...
п.п. като се сетя някой ден ще ви разкажа как брат'чедката я влачи една крава...
Хай jokera,
Ако хората знаят какво незнаят,гледат каквото виждат, чуват каквото слушат и правят каквото трябва, би било просто чудесно.
Добре , че това не е така, зщото животът ни би бил безобразно скучен!
цитирайАко хората знаят какво незнаят,гледат каквото виждат, чуват каквото слушат и правят каквото трябва, би било просто чудесно.
Добре , че това не е така, зщото животът ни би бил безобразно скучен!
9.
анонимен -
Готино! :)
09.10.2006 02:12
09.10.2006 02:12
Готино! :)
цитирай:))))
цитирай
11.
анонимен -
свежа история
27.10.2006 14:53
27.10.2006 14:53
мисля че заглавието казва всичко
цитирайТърсене
Блогрол