2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 1991 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2014 08:02
www.viastars.com/bg/alternative_tourism/rural_tourism/rural.html
Пътувайки доста из нашата прекрасна Родина се срещам с всякaкви хора. Аз съм си контактна личност. Любознателен съм по природа. Винаги съм се възхищавал колко цветен и разнообразен е светът около нас. Просто трябва да знаеш как да го погледнеш. Че така... Обичам да разпитвам хората за местните обичаи, има ли поминък , какво мислят за политиката, за религията и чувам какви ли не истории.
Малко градче в североизточна България. Страхотно за селски туризъм, ама то град...Селски туризъм в град еди кой си, как ви звучи? Ама това е друга тема.
Че заприказвам се аз с един господин и за мой късмет разбирам,че съм попаднал на най- колоритната личност в градчето. Редува житейски мъдрости с местни истории ама един такъв сериозен. Абе Личност и половина. Личност с главно”Л”. Разправя ми следната история:
Преди години казва, съседи ми бяха от едната страна на двора, попа на селото, поп Георги и селския зевзек Генади. Той нашия двор дълъг че е два парцела и повечето което знам съм го научил от тях, лека да им е пръста и на двамата. Добри хора бяха. Слушам една сутрин следния разговор. Беше малко преди Великденските празници. Поп Георги се провиква.
- Генадийй...как си бре мискин?
- А бивам, бивам комшу- отвръща Бай Генчо. Ама по тона му разбирам, че ще последва нещо и наострям уши.
- Ще горищ в пъкала Генадийй, тъй да знаеш. Не те виждам да идваш в църквата напоследък. Мини пък запали поне свещичка.
- Ба тя църквата до мене.- Хили се бай Генчо- К`во ми трябва път да бия. През вечер слушам как силно пъшкаш, пъшкаш па после утихнеш, че захъркаш и т`ва през вечер на твоите години. А как се хили само попадията, че и тя пъшка. Скачам веднага и паля свещичка, кръстя се и викам “ Велики са делата ти Господи, да Ти се слави името.” Сън не ме хваща после. По цела нощ се моля, “ Дай Боже всекиму Господи”! Моля се, че и зарар на кибрита правя. Ха на ти два лева, утре кат` се връщаш от работа донеси малко свещички. Пролет е. “Велики са делата ти Господи, да Ти се слави името.” Кръсти се и се смее бай Генчо.