Чувствам се доста неловко, когато трябва да цитирам чужди мисли.
 Хем в момента се чувствам някакси по-умен,а същевременно знам,
че не е така. Когато пиша, винаги казвам от кого е мисълта. Ама когато
шепнеш в ухото на тръпнещо до теб създание на което искаш да кажеш най-
умните неща преди...." или по точно" за да го.. заведеш до вас, тъпо е някак
си. Или когато споделяш нечия мисъл, след петата бира пред приятели
в кварталното бистро.
 То като се замисля.../ не че мисленето ми е силна страна /...ама ако кажа
или напиша нещо и съм чул или чел тово нещо че е от...... еди кой си, то
има ли гаранция, че той това нещо не го е чул или чел, че е от ....еди кой
си, който същевременно да го е чул или чел от........ Така де. И може да стигнем много далече. Нали в самото начало било Словото.
 Във връзка с гореизложеното, правя следното изявление:
 Ще се старая когато цитирам някого да посочвам последно от кого съм
го чул или къде съм го чел, но ако някой от преките наследници на ; Плутарх , Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Кафка, Маркс и т.н. и т.н. се опита да ме съди за някой пропуск , предупреждавам- Аз пари нямам. Ще получи само
искренни, но голи извинения.
 То... не че има какво толкова велико да кажа или напиша. Най много да споделя нещо което ми се е случило сега или преди. Или на някой мой приятел или познат. Или нещо което съм чул някъде от някой който сигурно го е чул от..... 
 Абе знаете как е в България. Като в оня виц където се срещнали Иванчо и 
Марийка. 
 - Иване, кажи някой нов виц !
 - Няма нови вицове Марийке. В България всичко е истина.
 Така.... ако някои се чувства цитиран да приеме предварителни извинения
 Аз също примерно искам да кажа какво мразя. Или обичам. И толкова неща ще ви прозвучат познато. Хубавото е че мога да го напиша сега и някой да го прочете както аз чета някои неща тук и ги чувствам толкова близки. 
 Чета и си мисля: " Я... имало и други като мен. Могат да обичат и да мразят
, но най- важното е че го казват на глас". Можело значи.
 То и преди NET-а мразехме, обичахме и се вълнувахме от сума ти неща.
 Но го правехме, някак самотно, несподелено, без трибуна.
 Трибуните, вестниците, радиото и т.н. бяха и са за избрани люде. Хора 
мислещи говореши и пишещи правилно и умно.
 Вече не е така. Сподели приятелю! Сигурен съм че имаш какво да кажеш.
 
 

Не виждам смисъл да се терзаеш за цитатите - щом нямаш пари, всичко е наред :РРР.
А за споделянето - споделяй бе, не се стискай ;))))))

от цялото си сърце. Отдъхнах си. Престраших се ще споделям :)))))

кой е авторът на тази мисъл, но тя гласеше така: "Този, който непрекъснато цитира чужди мисли, демонстрира ерудираност, но и липса на оригиналност" (не претендирам за точност на цитата, но беше нещо в този смисъл). Е, ха познай какво демонстрирах току-що ;).

мислиш ли че има някакво значение. Толкова ли е важно от кого за първи път си чула, че водата се състои от два атома водород и един кислород? Пий
от живота с шепи, с кана, с биберон... мисля , че се и забавляваме. Нали?

Мен и с биберон ме устройва. :)

...za men istinata e, che kato povtarqsh neshto, znachi ti e haresalo...
Cujaliavam che nqmam vreme za mislitelite deto sa sintezirali v malko dumi mnogo neshto....
Neudobno e da obuvash gashtite si prez glavata...ne e moq misul.

Мамка му, не помня кой го беше казал.
Да ме съди!!!!! И аз нямам пари. :))))
Лошото е, че ме мързи да помня цели цитати, хубавото е, че гугъла се сеща и от две думи :))))

http://www.viastars/bg/alternative_tourism/rural_tourism/rural.html